Изборът на председател на ДАНС остава правомощие на Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Конституционният съд отхвърли оспорването на законовите текстове, които замениха предишния ред за назначаване от президента. Решение № 14 от 29 септември 2026 г. е обнародвано в ДВ, бр. 92 от 6 октомври 2026 г.

Произнасянето е по искане на 59 депутати от 51-вото Народно събрание. Спорът засяга разпределението на правомощията между институциите и броя на заместник-председателите на агенцията.

Правителството предлага, парламентът избира

Оспорените разпоредби предвиждат председателят да се избира и освобождава с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Преди измененията назначаването и освобождаването са извършвани от президента, отново по предложение на правителството.

Според съда Конституцията не определя пряко процедурата за избор на ръководителя на ДАНС. Законодателят може да я уреди със закон, стига да спазва конституционните граници и разделението на властите.

Ключов аргумент е запазената инициатива на Министерския съвет: той предлага конкретния кандидат и прекратяването на пълномощията. Мнозинството в съда приема, че този механизъм не отнема конституционни правомощия на правителството и не ограничава оперативната му роля по осигуряване на националната сигурност.

Трима заместници и петгодишен мандат

Съдът отхвърля и оспорването на увеличения брой заместник-председатели — от двама на трима. В мотивите това е определено като въпрос на законодателна преценка, който не противоречи на Конституцията.

Председателят има петгодишен мандат. Решението припомня и механизма за непрекъснатост: до назначаването на нов председател функциите се изпълняват от заместник-председател, определен от Министерския съвет по предложение на министър-председателя.

Тези изводи се отнасят до устройството на агенцията и реда за определяне на ръководството ѝ. С решението не се избира конкретен човек за председател на ДАНС.

Трима съдии подписват с особено мнение

Атанас Семов, Янаки Стоилов и Невин Фети не споделят извода относно парламентарния избор на председателя. Според тях преценката на законодателя трябва да отчита необходимостта от гарантиране на националната сигурност и основните конституционни начала.

Особеното мнение е публикувано заедно с решението. То показва различието в правните аргументи, но не променя резултата: оспорените разпоредби остават в сила.

💬 Какво мисли CGBG?

Ясната процедура е само част от доброто управление на службите. Общественото доверие зависи и от професионалните критерии за избор, отчетността и гаранциите, че националната сигурност стои над партийния интерес.

Източник

Държавен вестник — Решение № 14 от 29 септември 2026 г. по конституционно дело № 14/2025 г., включително особеното мнение